Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Новото правителство – трето „служебно“ с марката Радев
Последвайте ни в Google News Showcase
Търговският характер на водените преговори между ПП, БСП, ИТН и ДБ доведе до формирането на нещо като бизнес сдружение за разпределение на властта, което напомня командитно дружество – в него има съдружници с неограничена и с ограничена отговорност. Дизайнът на това обединение е изграден от три двустранни споразумения и „волеизявление“ от страна на всеки съдружник с ограничена отговорност към все още предизборната коалиция от партии „Продължаваме промяната“.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Всеки от съдружниците получи някакъв дял от изпълнителната власт, управлявайки министерство, за което ще носи отговорност пред старшите съдружници от ПП. В същото време поне по един техен представител ще бъде назначен може би като съветник във всяко от министерствата на партньорите. Освен това осемнадесет експертни съвета поне веднъж месечно ще правят преглед на изпълнението на документа за намерения, който ПП вече „циркулираха“ към партньорите си във властта. Този бизнес подход не изглежда като сериозен проблем пред съдружниците, защото им позволява да запазят минимално политическо благоприличие и да избегнат необходимостта да се подписват и усмихват пред камерите заедно. Отговорността им също няма да е заедно, а поотделно, и то пред старши съдружниците от ПП.
Досегашната ни коалиционна практика дори при изключително сложните споразумения от предишната четворна коалиция на ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт през 2014 г. предполагаше съвместно участие на коалиционните партньори във всяко министерство в рамките на политическия кабинет. Сега квотното представителство ще се запази не само по отношение на министерствата, но и при всички останали назначения в администрацията, включително при областните управители.
При подобно разпределение на позициите в изпълнителната власт изглежда, че политическа отговорност ще трябва да бъде търсена от водещата предизборна коалиция, а тя на свой ред ще трябва да санкционира поведението на своите съдружници на базата на двустранните си договорености с тях. Това ще усложни парламентарния контрол, но засега изглежда, че никой не се притеснява съществено от него. Но ако разпределението на властта оставя въпроса за отговорността открит, същинските проблеми са заложени в това как ще управлява тази властова конструкция.
Първо, тя ще трябва да реши проблема с наследството на двете служебни правителства. Това наследство не е безпроблемно въпреки твърденията на Радев, за когото те са се справили добре и остава само този резултат да бъде „надграден“. Агресията срещу вестник „Труд“ може да се окаже само малка част от проблемите и неприятните изненади, които очакват новите управляващи „зад ъгъла“. С устройването си във властта те ще трябва да правят кадрови промени, а това означава да отстранят онези, които до края на мандата си служебното правителство продължи да назначава. Там, където това би изглеждало неприемливо за „промяната“, ще трябва да бъдат откривани нови позиции, на които да бъдат трудоустроени предишните кадри, устроени в държавната администрация. Не е ясно как това се съгласува с направената заявка за освобождаване на 30 000 служители в администрацията до края на следващата година. Проблемът, когато се посочва конкретно число или процент на съкращения в администрацията, е в това, че то никога не бива постигнато, а според законите на Паркинсън всяка реформа в администрацията води до нейното увеличаване.
Извън някои екзотични решения в структурата на кабинета не се забелязва никаква съществена промяна. Разпределението на позициите във властта не отговаря на основните задачи, които би трябвало да решава следващото правителство. Това ще наложи създаването на нови, „свързващи“ звена, които да компенсират липсата на иновативен подход при проектирането на изпълнителната власт, а те на свой ред биха могли да генерират политическо напрежение. Преди всичко по отношение на управлението на средствата от Плана за възстановяване, който предполага много повече координация, отколкото парцелиране на изпълнителната власт по партиен признак. Но същото се отнася и до оперативните програми на Европейския съюз, както и до управлението на кризи.
Много съществена част от незабавните мерки, които би трябвало да предприеме правителството, не бяха тема на предварително договаряне. Изглежда, че редовното ще повтори стила на управление на служебните правителства, „решавайки“ проблемите чрез персонални промени. Ако изобщо може да става дума за някакъв идеологически профил, либерализмът при този стил на управление се изразява в това кризите да бъдат оставени да се разрастват, докато достигнат собствения си пик и започнат да затихват. Така се случи със санитарната криза и изглежда, че новите управляващи са готови да продължат по същия начин. Поне засега като че ли никой не е особено разтревожен от социалната цена на подобен стил на управление, но именно тя може да се окаже един от най-сериозните рискове пред управлението.
В законодателен план изглежда, че съдружниците ще се опитват да поддържат съгласието помежду си, отдавайки приоритет на онова, което продължават да наричат „съдебна реформа“. Тя е в унисон с дневния ред, поддържан от Румен Радев, въпреки че няма нищо общо с неотложния дневен ред на българското общество. Законодателната и изпълнителната власт ще търсят съгласие помежду си при противопоставянето срещу съдебната власт. Доколко това е разделение на властите, никой не се наема да отговори, но то ще бъде използвано, за да бъде изведена на преден план изпълнителната власт, докато законодателната се опитва да промени съществуващите закони за съдебната власт.
Все пак по всичко изглежда, че независимо от гръмките декларации новото правителство ще се движи в орбитата на служебните правителства, и то не поради някаква спорна представа за приемственост. Преди всичко заради „ключовият камък“ на това съдружие в лицето на Румен Радев, но и защото предприемането на непопулярни, но необходими реформи би могло да наруши деликатното равновесие, на което ще разчита управлението. По всичко изглежда, че властта ще заложи на балансиране на интереси, а не на управление, което да търси устойчиви решения на хронични проблеми. Може би и поради липса на капацитет тези проблеми да бъдат идентифицирани и пресрещнати чрез политическа решителност.
Така редовното правителство ще се превърне в поредното, трето поред, „служебно“.
